Ако сте в София и ви се завие нещо различно от обичайните барове и кафенета, може би сте чували за казиното в Хотел Хемус. Това е един от онези места, които от години живеят в сенките на градската митология – някои го ругаят, други го обожават, а повечето просто минават покрай него, без да знаят какво всъщност им убягва.
Е, нека да разбутаме малко прашните легенди и да видим какво има зад тези луксозни дървени врати — честно, без преувеличения и без реклами.
Къде точно е това място?
Хотел Хемус се намира на булевард „Цариградско шосе“ — точно там, където градът започва да се подпира в Лозенец. Сградата е масивна, с онзи типично социалистически шик, който времето не само не е заличило, ами е превърнало в антика. Казиното е в подземнието. Не очаквайте неонови светлини и писукащи слотове като в Лас Вегас. Тук е по-скоро… класика.
Влизането не е точно като да влезеш във филм на Джеймс Бонд, но има своята атмосфера. Малко официално, малко загадъчно. Хостът ще те попита дали имаш карта за достъп (повече за това след малко), но ако изглеждаш прилично и не си с джапанки, обикновено те пускат.
Какво предлагат?
Казиното в Хемус е сред най-старите в столицата и все още функционира с доста традиционен подход. Имало е времена, когато е било мястото, където се решават бизнес сделки и се правят сериозни залози. Днес е по-спокойно, но все пак има какво да видиш.
Имат:
- Рулетка – европейска, с жив дилър. Играта е бавна, класическа. Ако търсиш адреналин, ще трябва да го намериш в собственото си въображение.
- Блекджек – няколко маси, понякога дори с опция за високи залози, макар че последните години са по-скоро за любители.
- Покер – не всяка вечер, но понякога има турнири. Ако сте от хората, които обичат да блъфират на покер, е добре да проверите графика.
- Слотове – има, но не много. Няма цяла зала, пълна с мигащи машини. Тук повече се играе на маса, а не с бутони.
А тази „карта за достъп“?
Да, това е едно от нещата, които хората най-много питат. За да влезеш в казиното, трябва да имаш клубна карта. Звучи като нещо от стар комедиен филм, но е вярно. Карти се дават безплатно на място – трябва само да си пълнолетен и да попълниш анкета (с име, ЕГН, адрес – стандартни работи).
Не, няма да те проследяват. Просто законът изисква регистрация. Така че не се притеснявайте, че ще ви включат в някаква база данни за „рискови играчи“. Освен ако не започнете да спорите с дилъра за смисъла на живота, вероятно никой няма да забележи, че сте там.
Цени и бюджет
Ако идвате с идеята да спечелите милион, възможно е да се разочаровате. Минималните залози са достъпни – около 5–10 лева на рулетка, но максимумите не са чак толкова високи, колкото в някои частни казина.
Затова повечето хора идват не за да се обогатят, а за да прекарат интересно. Чаша вино, малко напрежение, случайна победа на червено – достатъчно, за да си кажеш: „Е, поне не беше скучно.“
Атмосферата – важното нещо
Това е, според мен, силната страна на казиното в Хемус. Не е шумно, не е пълно с туристи, няма DJ, който пука басовете. Всичко е спокойно, почти интимно. Музиката е тиха, осветлението – приглушено, хората говорят шепнешком. Има моменти, когато усещаш, че си в някакъв филм от 70-те – само дето вместо шпионин с мартини, си ти с кафе и 20 лева в джоба.
Често срещаш хора на 50+, които идват редовно. Виждаш и млади двойки, дошли „за проба“. Има дори няколко редовни посетители, които изглеждат като от романа на Крапчев – с костюми, вратовръзки и очи, които гледат в рулетката като в оракул.
Предупреждение – не пропускайте това
Играенето е забранено за лица под 18 години. Казиното стриктно спазва това правило. Освен това – не играйте повече от това, което можете да си позволите да загубите. Колкото и приятна да е атмосферата, играта е риск. Има хора, които излизат с усмивка, има и такива, които си тръгват с празни джобове и тежка глава.
Ако идвате с приятели – страхотно. Ако идвате сами – също ок. Но винаги си поставяйте лимит. И не, не вярвайте на „горещите числа“ или на дядо Петко, който ви казва, че „черното ще падне сигурно“.
Обобщение – дали си струва?
Ако очаквате казино като в Монте Карло или Макао – не. Но ако търсите нещо автентично, с характер, с история и малко носталгия – тогава да.
Казиното в Хотел Хемус не е за всеки. Но ако сте любопитни, ако ви се опитва нещо различно, ако искате да почувствате как е било преди 30 години, когато „казиното“ означаваше нещо сериозно – идете. Ще се изненадате колко хубаво може да бъде едно тихо завъртане на топчето.
P.S. Ако решите да отидете – облечете се прилично. Няма нужда от смокинг, но маратонки и тениски с надписи не са добре дошли. И не забравяйте документ за самоличност. Иначе – успех! Само не го залагайте всичко на „число 7“, дори ако ви се струва, че е вашето.
